31 июл. 2018 г., 01:10  

Телефон 

  Поэзия
5.0 / 6
871 3 2
"Телефон все ни свързва. Телефон ни дели."
Как очаквам да чуя гласа ти...
С онзи ефирен привкус...
Този тембър, който ума ми размъти,
как звучи - знам наизус...
Колко пъти държа телефона,
готов, като луд да те набера...
И, ето! Не изчаквам да чуя за "Свободно"-то тона,
състезавам се с таймера...
Как и какво ще си кажем?
Ако аз заговоря - ти мълчиш...
Като прах върху пътя паважен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Все права защищены

Предложения
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...

Ещё произведения »