"Телефон все ни свързва. Телефон ни дели."

Как очаквам да чуя гласа ти...
С онзи ефирен привкус...
Този тембър, който ума ми размъти,
как звучи - знам наизус...

Колко пъти държа телефона, 
готов, като луд да те набера...
И, ето! Не изчаквам да чуя за "Свободно"-то тона,
състезавам се с таймера...

Как и какво ще си кажем? 
Ако аз заговоря - ти мълчиш...
Като прах върху пътя паважен, 
искам над мен да се наслоиш...

Искам твоята... Устната реч...
Да обладава ушите ми постоянно!
Така е, защото си надалеч, 
и нека на някого му звучи странно...

Странен съм аз, странна си ти...
И още по-странно е как телефонът ни свързва...
Придали сме образ на всички мечти,
но никой да иде при другия не дръзва...

Но знам, че ще дойде ден,
в който заставайки един срещу друг за цифрите няма място да има...
Дано само да видиш онзи - идеализирания от тебе образ у мен,
а аз да срещна своята любима...