Теменужен полъх

Повей на разпилени мечти
покрай мен неуловимо прелетя.
Почакай и до мене спри!
Камбанно самотата проехтя.

Ситен бисерен дъжд заваля.
Тихо издигна воал от коприна,
зави ме със влажна красота на гора
и търкулна се капка от светлина.

А може би бе една смирена сълза...

Гълъб с криле белоснежни
завъртя ме във вихър на танц
със розови целувки тъй нежни,
спящи на устните ми... копнежни...

Теменужен магичен полъх
обгърна дъждовното ми сърце,
то вдиша живителен дъх
и съзря познато бяло лице.

Две очи проблясваха в тъмата,
очи на белокрил ангел неземен,
в косите с венец от позлата
извикваше топъл нежен спомен...

Образът сияен стопи се в мъгла.
Душата ми разпиляна пак се събра
и мечтите тайни в цветна люлка приспа
в една дъждовна магична гора...

22.04.2009г. (вторник)
01:12ч.