Кой я гледа нея,

тази с нежен цвят,

която расте не така,

тази никой я не ще. 

Със сянката дружи тя,

макар и да вехне там, 

нийде другаде не пасва,

заточена безмълвно е там.

Де да беше плевел,

ама теменужка е тя, 

в неплодородна почва,

родена да увехне тя. 

Съхне под сянката, 

място за плевели,

за да освободи тя, 

да властват само те.

Има ли спасение там,

отнякъде пъстрота, 

не спира да се моли, 

наивница си е такава