Tempi passati*

Къде отива Времето след Края?..

Къде преди Началото било е?..

Аз цял Живот прахосах да узная,

но някъде изгубих се в безброя...

Защо не можем Времето да видим,

макар че тежестта му ни огъва

и трудно ходим и едва се движим

когато то с годините ни спъва?..

Дали не можем Времето да върнем?..

А спомените, боже мой, какво са?..

...Не правим ли с тях опит да обърнем

посоката му- пак да го докоснем?..

И всички недовършени любови,

и всичките капризи на Съдбата

да изживеем страстно и отново

във спомените стари без остатък...

Да тръгнем и в посоки неизбрани

с отказани преди алтернативи

и стъпкали отколешни забрани

да хванем път към нови перспективи:

и Любовта, и виното, и розите,

и дните от Живота- преброените,

и нощите, и секса, и възторзите,

и утрините- да ни върне Времето...

... А в късна нощ щом Болката те свие

и те души безсънието Скъпа,

ела и се надявам да открием

изгубеното щастие по пътя!..

И в спомените пак ще ни докосне

магията на първата ни среща

със всички незададени въпроси,

с предчувствието, че се случва нещо...

...Над нас ръмеше залеза замислен,

а Слънцето изящно очертало

през роклята ти силует изчистен

се радваше на младото ти тяло,

но в миг погледнах с погледа на Бога

и те видях във идващото Време:

там друг за теб напалил беше огън...

...Но аз не бях...

                           ... Там нямаше ме мене!..

26.06.2010.         д-р Коста Качев

Девин

*Tempi passati- минали времена, минало