Откакто имам теб, (съвсем теоретично)
отказвам всички набези, любовни.
Все бях преподавател по обичане,
а вечно, ненаучени ме тровеха...
И колко още да отдавам себе си?
Навярно тъй ще се загубя истински,
а после ти ще ме намериш ли,
или да се измислям в друга приказка?
И без това ми е ужасно трудно
отново да се чувствам нужен.
Живея тук, като в отвъдното.
(И там дори съм се събуждал.)
Това е то. Самопредричам се.
(Понеже на теория си. Стана ясно.)
На практика ми дай да те обичам!
Единствено с ръцете вярвам Аз!
Стихопат.
/Danny Diester/
25.07.2021
© Данаил Антонов Все права защищены