Ще бъда пръстта
под нозете ти.
По устните твои
ще бъда кръвта.
Комета ще бъда.
В небето ти.
Нежно мълчание
в миг на тъга.
И винаги, винаги
тайно ще идвам.
Да разпилея
внезапно завесите.
Да те прегърна.
Да те прекърша.
Да разкъсам
душата ти стръвно.
Защото всичко красиво
трябва да страда.
Защото всичко красиво
трябва да изстрадаш.
И нека паднем сломени.
© Александър Все права защищены