В подножието на балкана старопланински,
закътано в скута на прекрасните му синове,
като в гнездо на лястовица скрито,
омайва до полуда моето градче.
С очите на гората то говори
ни пек, ни студ могат да го покорят,
а висините на планинските простори
над Тетевен неумолимо бдят.
Като майка ветровете го закрилят.
Даже Вазов нявга възхитен
възкликва с гордост и охота,
от красотата му докрай пленен.
Реката, неуморна самодива,
танцува вечер с горските цветя,
а славеите бездиханно свирят
в прегръдката на гъстите листа.
© Николина Милева Все права защищены