Тез очи прекрасни още ме изгарят.      

Твоят поглед, мила, без дъх ме той оставя. 

Взирам се във него и едничко аз си мисля.

Нима възможно е това, че цялата вселена във погледа ти аз да видя? 

Тез очи прекрасни,някак си без крайни, а вътре в тях някак си потайни.                                                         

Също като Мона Лиза си и ти, със поглед нежен моето сърце стопи.

Леонардо нея със картина я дари, но не със четка бих те нарисувал аз, а с думи.

Думи пламенни и чисти искам да ти подаря.

За да знае всеки, че моята любов към теб като на Ромео от Монтеки. 

Тез очи прекрасни, дяволски ме омагьосват.

Нима не виждаш мило мое как отчайващо се влюбих аз във тях?

Твоят поглед ме прониза във сърцето непукисто

и насетне мило мое вече съм на твоят поглед роб. 

Твой съм роб, във твоят плен и само ти ще искаш мен.

Омайна ти любима моя си ми на света, но не искам друга а само теб сега.

Как не зная да го изрека това - ти единствена богиня си на моята душа?