Да, много са красивите жени! И всяка поотделно - несравнима. Но малко са дълбоките очи, които цял живот ума ти взимат...
Тишина... когато буря чакаха в платната! Слънце... когато дъжд предвкусваха сърцата! Земя... когато бряг дори не виждат! Добър съвет, когато ги обиждат! Постеля бе дланта ми... и почивка. Усмивка... Всъщност любовта ми бе усмивка. Попътен вятър! Четирилистна детелина!
Какво обаче, Боже, не достигна?
Те всички си отидоха красиво! Сбогуването - тежко, мълчаливо. С какви очи тъгата да надвия - очи дълбоки мъката не крият! Който ги е карал да заплачат, сълзи е събирал с шепи в здрача! Който ги е карал да будуват - той всяка нощ за мене е тъгувал! Никой не разбра обаче, Боже, сърцето да обича колко много може!
Молбите им горещи аз сега не чувам - как бих могла на влюбена да се преструвам!
... Да! Много са красивите жени! И всяка поотделно - несравнима. Но мои са дълбоките очи, които в мъжките блестят незабравимо!
...Но мои са дълбоките очи,
които в мъжките блестят незабравимо!...
Страхотен финал на един прекрасен стих!
с обич, мила Васка. Ех, тези твои очи...как вълнуват само!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.