Дòйде време, иде ЗИПа.

Почва нашата история.

Влизам вътре, що да видя - 

прелести не на теория*.

Първо зървам аз Радина,

дето влезе ми в главата!

Колко умна и красива!!

Туй е зарад' очилата.

Тука идва и Наталия.

Без ней не мога да живея.

От АнхЯло до Тесалия

няма втора като нея.

Ерика не ще забравя - 

туй създание прекрасно.

Колко много я желая

трябва да ù е наясно.

Василена наш'та вездесъща

разкрасява се около нас.

Самодиве всемогъща,

какво те чака в този час!!

Къде отиде мойта Ина?

Кога последно я видях?

Колко искам да я имам,

да извърша с нея грях.

Туй го искам и с Ирена,

тази мòма дългокрака.

Изкуши ме кат' сирена.

Ще я похитя във мрака.

Лилия, ах цвете мое!

У мене вдъхваш ти живот.

Мен уханието твое

ме превръща в идиот**.

Анна идва кат' вестител

и изчезва тя в небитието.

Ела във моята обител,

стани ми дама на сърцето!!

Цветина виждам най-накрая,

таз' невидима жена!

Макар че рядко се явява,

взе тя моята душа!

Не мога аз да не призная,

че в света са най-красиви!!

Всичките ги аз желая,

всички тези самодиви.

* За разлика от присъствието им

** Просто лудвам по теб