Basanaruga (Сандостен Калций)
90 70
20 янв. 2010 г., 18:19

Тези самодиви/Стихотворение за моите съученички 

  Поэзия » Другая
2193 0 6

Езиковата е хранилище 

за знания велики и върховни.

Но в никое друго училище

няма красавици подобни!

 

Прелъстителни са като самодиви,

трябва да го разберете всички!

Но нийде няма по-красиви 

от мойте прелестни съученички!

 

На първо място ви представям

моята единствена изгора!

Колко ти се възхищавам!!

Божествена си, Теодора!

 

Тук се появява и Реджина,

мойта абаносова царица.

С всяка следваща година

става все по-нежна гълъбица.

 

В целия пейзаж се откроява

разкошното цвете Вероника.

Към околната среда прибавя

още свежест и хармония.

 

Не мога да не спомена Кристина - 

стоящата до мене грация!

С адвокатските доктрини

ще раздава демокрация*.

 

Къде сме ний без Десислава,

най-изящното създание?

Колко лесно покорява

силното мъжко съзнание.

 

Моника съвсем пък я забравих!

Тя обаче не е незначителна.

Никой мъж не може да се справи

с прелестта й умопомрачителна.

 

"Оставете ме на Мира!"

някой се провикна с мощен глас,

знаейки, че с нея ще открие

вечно щастие във този час.

 

Намерих рядка детелина - 

зелена и четирилистна.

Късметче като Цветелина - 

мòма, дето няма да ми писне.

 

Същото важи и за Симона.

За ней на всичко съм готов.

Дори да скоча от балкона

и да изкопая с тяло ров**.

 

Къде замина мойта Аля?

Мойта прелест несравнима?

В обятията си да галя

тази страст неповторима!

 

За край запазвам си Деница - 

най-красивата материя.

Знойна, палава тигрица,

любовна тежка артилерия.

 

Не мога аз да не призная,

че са сладки като птички.

Колкото и да мечтая,

виждам само тез' съученички!!

 

 

* - Дано.

** - По-скоро бих станал двуизмерен.

 

 

 

© Сандостен Калций Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??