Тези удивителни в очите ти

влюбено ме карат да мечтая,

звездите разпилял в косите ти,

"Обичам те", ех, страстно да призная.

Без много думи, без излишни фрази,

с въздишките ми като пред светица,

със ласките - гальовните ни залези,

с целувките уханни по вечерница.

А може би това не стига някак си,

и още искам, нямам грам насита,

потъвам във очите ти и губя се

във синята безбрежност дяволита.

Жадувам, там да стихнал съм завинаги,

да няма облаци, които да ме плашат,

стихийни ветрове далеч да са потулени

и всяка нощ да бъде само наша.

Тези удивителни в очите ти

в хлапакът влюбен кротко ме превръщат,

към теб летя със трепета на дните си

и всеки миг мечтано те прегръщам!