Далеч отнякъде прозина се прибоят.
Вълна със синкав писък се разби,
зачена в грях и в морските покои
стихна. В раковина да се прероди.
Един делфин видя я и се влюби.
Морето се престори, че заспива –
свали от пяната си рижи пеперуди
и презглава зави се със ефира.
Раковината се сви в родилни мъки,
недра разтвори... Небето посивя
и отдалеч се чу гръмовен тътен,
вселената се свря в една ръка...
На пръсти тишината се повдигна,
за да повика сестра си, волността.
Със шепот на копита тя пристигна
и грива облачна в небето разпиля.
А раковината сбогува се с прибоя,
доволна, че го бе дарила със крила
и отлетя да търси щастието свое.
Морето засия. В делфинова мъгла.
По едноименната картина на pantommind (Драго):
© Таня Донова Все права защищены