Ти пред мене си,

като приказна икона,

на която се моля нощ и ден,

ти си като топла вода,

която къпе моята душа!

Искам водата да отмие моите сълзи,

не искам тишината

да разкрие моите мечти!

Искам слънцето

да докосне твоята душа,

но тебе те търся сега!

Ти и само ти!

Но всичко е

като приказен сън!

Сън сънуван!

Сън жадуван!

Отварям очи и

разбирам,

че тебе те няма!

Защо?

Сънувах те

и те докоснах!

Защо?

Имах те,

но ти си тръгна!

Гоних те,

но не можах да те върна!

Чаках те,

но ти не дойде!

Ти и само ти!

Но къде си?

   Пенка Петрова