Не, не вярвам, че тебе те няма!
Ти си винаги близо до мен,
и подпряна на твоето рамо,
аз вървя през тревожния ден.
Ти живееш във всяка искрица
на безкрайното звездно небе,
на добрия приятел в очите,
и в туптежа на мойто сърце.
И в съня ми се спускаш отгоре,
щом самотна почувствам се аз,
за мечтите си с теб си говоря
и се смея за нещо на глас…
Ще си с мене, дордето съм жива
в този свят безпощадно суров,
ще ме пази от обич лъжлива
само твоята вечна любов!
© Христина Радомирова Все права защищены