24 мая 2006 г., 23:42

Ти 

  Поэзия
868 0 3

Мислите ми заблудени
са светкавици във ясното небе
и проблемите несподелени,
пак набръчкват моето лице.

Картите на масата са хвърлени
тъй открито и наивно,
от студа измръзнали,
моите ръце треперят конвулсивно.

Само твоето лице
носи малко топлина,
недостатъчна за моето сърце,
чезнещо сред дяволсакта тъмнина.

Всяка твоя дума
всеки поглед ме смразява,
а душата ти е чума
дето ме гори и ме изтлява.

© ShamelessDreams Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??