"Ти"

След себе си влачиш облаци, вятър,
но при мене идваш винаги преди бурята,
лицето ми навярно е театър
на твоята любов, но ще се срутят кулите.

И ще простиш за притъмнелия ми поглед,
ще посееш в чувството ми за вина
най-красивите и без бодли червени рози,
ще запрегръщаш и погълнеш нежния ми срам.

Във кръг ще наредиш ми недостатъците -
ще затанцуват те в изгубена посока,
на слънцето, на любовта остатъците
ще ги откриеш в мене като през бинокъл.

Ще възкресиш дори последната надежда,
ще вразумиш един убиец на мечти,
защото любовта умира последна
дано след нея, дано след нея да си ти...