ТИ
Ще сетиш залеза как се стопява,
а нощите тихо остават червени.
Ти коса разпилей по пуста дъбрава
и после влюби се във мене...
Ще видиш най-ярката, светла звезда
във най-беззвездното време.
Ти просто подай ми нежно ръка
и после влюби се във мене...
Ще чуеш най-кротките нощни ромоли.
В най-лютия студ - овошки зелени.
Ти само повярвай във моята пролет
и после влюби се във мене...
01.01.07.
© Ивайло Яков Все права защищены