Ти
Ти си моя нежен лъч светлина
в моите най-мрачни часове на нощта,
озаряваш живота ми с прекрасни искри
и караш твореца щастлив да твори.
Ти си единствена утеха за моята душа
в нейните най-тежки моменти на страх и тъга,
караш я отново жива за теб да гори,
само щом погледне в твоите красиви очи.
Ти си жената, що кара сърце ми да бие,
когато то иска просто да спре и да се свие,
щом те види започва пак свободно да диша,
за теб то винаги ще живее, защото те обича!
03.12.2014г. София
Кристиан Дочев
© Кристиан Дочев Все права защищены