Ще е последния път може би,
в който аз ще държа тази ръка,
ала повярвай, за нищо не бих
от сърцето си те изпъдила...
Защото ти си този, който
единствено ще ме държи...
притежателя на моето
сърце, за който тъгувам,
когато го няма и в хубавите,
и лоши дни...
в най-непоносимите
и хладни часове...
Може би дълго ще слушам
въртенето на стрелката
на часовника развален...
но повярвай, ще чакам,
докато отново не усетя
мирисът ти по моите ръце...
© Шери Назми Все права защищены