1 апр. 2007 г., 17:17

ТИ 

  Поэзия
758 0 20



ТИ

 

 

Вулкан бъди, изригнал земетръсно!…

Бъди разголената същност на света!…

За обич няма рано или късно,

щом истинска пристига любовта!…

Когато дойдат дългите ни нощи

във царството подземно на смъртта

и корени преплитат наште кости

със хладната прегръдка на пръстта,

ще бъде късно… Моля те, ела –

сега, когато моят дъх е топъл!

Сега, когато мисли и дела

надхвърлят по всесилие потопи!…

Със теб сме взривна смес край огън силен!

Със теб сме капка жажда в сухо гърло!

На дъх един да се изпием, мила,

и чак тогава в прах да се превърнем!…



Ванилин Гавраилов

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??