Cvetenseto (Цветомира Тинкова)
33 57
11 нояб. 2007 г., 17:57

Ти 

  Поэзия
746 0 6

 

Една звезда ми се усмихва в мрака,

да я погледна - тя това и чака.

Нежно в небесата ме повежда,

а в сърцето мое пак пробужда се надежда.

И потъвам в сънищата златни,

Боже, колко сладки са и кратки!

Копнежите, мечтите напират редом със сълзите,

желания за истинска любов и страст.

Колко много искам пак да чуя твоя глас!

Да видя твойте очи,

до болка помнени в нощните тъми,

да усетя твойте ръце

и да забие лудо моето сърце.

Тогава няма вече със злина да гледам през прозореца света!

Ще дойдеш ти със утрото красиво

и с кипарисите цъфнали едва.

Ще дойдеш, за да ме поканиш,

на приказната среща във съня!

© Цветомира Тинкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??