Ти беше!
Не отричай!
По тъмнината те познах!
По сивите лъжи в сълзите, по каменните ти усмивки!
На тебе ли повярвах? Вярваш ли в това?
Е, успях и аз веднъж да те излъжа!
От пирови победи само стяга вляво!
Идвал ли си?
Само сбогуването съм запомнила, уви!
Заших го на ревера на сърцето,
там, при другите ми болки!
Да! Не си единственият,
успял устоите ми да събори и света да срине цял!
Само си последен, но моля се да не си последна капка!
На Емил
© Виолета Попова Все права защищены