Ти дириш мене отново виновен,
ти, мой нестихващ язвен спомен
и стърчиш в очите ми до днес зает -
черен и измачкан залезен силует.
И всеки път, щом погледа си свърна,
ти пак долиташ - птица най-безсмъртна
и от моя ден изгонваш всякаква магия.
На един дъх исках аз да те изпия,
да те забравя исках, но уви - ти бдиш
и верен в моя страшен ум лежиш
като петно от вино върху бяла риза,
което никога напълно не излиза...
© Александър Тодоров Все права защищены
Мислите ти са възхитителни!!!