Ти дойде...

Ти стоиш на прага пак,

същият си непроменен,

но липсва в теб онзи детски свян

и нежната усмивка на миловидното лице.

От теб струи някаква студенина,

сякаш цяла ме обгръща

и ме превръща в ледена мъгла.

Ти стоиш, мълчиш и гледаш ме

тъй сурово, тъй безчувствено, както никога досега.

Защо си се превърнал в бучка лед,

защо не ми кажеш поне едно "здравей".

Обръщаш се и тръгваш,

но накъде - аз не зная.

Върви си и никога не се връщай,

ти всичко ми отне, отне любовта

и покоя на моето мъничко сърце!