25 нояб. 2008 г., 09:03

Ти донесе нежност... 

  Поэзия
653 0 3

посветено на С. 

 

 

Ти и само ти я донесе на пръсти -

нежността в живота ми...

Един копнеж,

който времето разпръсна,

но се връща още в съня ми...

 

Ти донесе нежност,

защото обичах...

И запали светлините в очите ми,

една любов, след всички безразлични,

цял живот, изтече като миг...

 

Ти роди много усмивки,

но аз не спестих нито една,

за да я похарча днес...

Когато е толкова мълчалива сутринта,

че вали под прозорците...

 

Ти си само една тъга,

през която прекосиха моите очи,

една тъга, която утихна в тях...

Тъга, от която сладко боли

и която не забравям никога...

 

Ти донесе нежност в живота ми,

която изтече между пръстите, когато плаках,

без да успеем да я спрем,

раздадох, докато те чаках,

тази голяма, голяма любов... на света...

© Евкалипт Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хаха, мерси... аз никога не съм сама в този смисъл, но не съм и с голямата любов, което вече е предпоставка за един вид самота, мисля аз ...
  • ах...тази голяма...голяма любов...най-голяма на света...
    разкошен стих...не си сама...с обич...
  • Браво! И нежността, и любовта трябва да се раздават... взаимно. А тъгата след тях, плаче с усмивка...
    Поздрав!
Предложения
: ??:??