Ти, светлината в тунела,
най-сладкото на Земята,
чудото в ръцете ми,
най-милото сред всички,
най-дълбоко в сърцето и душата...
май чувам глас в пустиня,
глас, твойте сълзи за сетен път ме зоват..
усмивка на дете,
копнеещо за нови светове..
А чувствата-те ли, те са ясни!
Истинска ли си или илюзия,
част от някой сценарий на Спилбърг,
или самата себе си мила Дени.
Но можеби пак си зажедняла
да видиш нечий очи,
нечий сълзи,нечий лице,
усмивка...
да усетиш удара на моето сърце,
чакащо те всеки път,
малко топлина и двоина доза от нежността.
Взирам се аз във влажните очи
и виждам светлинка,
проблясъка на капките сълзи,
толкова чисти и красиви,
като две дълбоки райски езера,
шепнещи за силата на нашето приятелство и любовта.
Отново виждам капчица сълза,
за сетен път се убеждавам,
че ти си чиста, необикновена,
неповторима, като самата себе си...
И пак, и пак откривам..