Ти искаш да вярваш, че Бог е велик,
очакваш Спасител и просиш за милост,
но в теб не изгрява надежда – светлик,
очите ти виждат житейската гнилост!
А тя е безкрайна. Зловонната смрад
залива душите и вярата трови.
На злото издига вековен палат,
мечтите пристяга в железни окови.
Когато децата умират от глад,
бащите когато се връщат безхлебни,
започваш да мислиш за дявол рогат,
а не за молитви и песни хвалебни. ...