30 окт. 2006 г., 13:47

Ти-като есенна звезда 

  Поэзия
642 0 13

Сред рошавите клони на дърветата,
измежду жълтите окапващи листа на есента,
притихнала се гуши тъгата ми по лятото,
по веселия карнавал на любовта.

 

Отгоре вятърът ще свири във косите ми
и ще тъжи за светлината силна на деня.
На юг когато заминават птиците -
с песента им във душата ще нахлуе вечерта.

 

А лятото - горещо, нежно и кристално,
с море гальовно и  зелени планини -
отмива от душата ми, страдалната
една тъга. И ражда куп звезди -

 

огньове златни, от щастие понесени.
И между тях е моята единствена звезда,
която ще поеме на плещите си
горещата сълза. За да превърне в ден нощта.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??