Ти ли ще ми върнеш младостта
и пропуснатите безвъзвратно срещи;
в самота, погубената красота –
как ще ти простя за тези грешки?
Ти ли ще ми върнеш с вечността
всички чувства, стенещи във мрака;
във мълчание, потъналата суета?
Тебе ли сърцето ми ще чака?
Ти ли ще ми върнеш любовта?
Във сълзи и спомени превърна
вярата в красивите неща.
Как да вярвам днес, че пак се връщаш?
© Ирена Иванова Все права защищены
Поздрави, Иренче!