3 янв. 2009 г., 16:40

Ти ме почакай 

  Поэзия
611 0 7
 

Ти ме почакай

 

Бродя и скитам, и търся зората,

сама във нощта за ръка със тъмата.

Нося дълбоко във мен светлината,

но ровя се в здрач да открия душата.

 

Душа със лице на душа, но без тяло,

невидима, светеща, силна и бяла.

Протрита от младост, от страх овехтяла,

трошена, но цяла, облята в раздяла.

 

... Ще седна на тихо в зората на мрака,

ще слушам как тътне, боботи и трака

растежът на дните ми... Стига съм чакала!

Моля, душа, малко ти ме почакай.

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??