3 янв. 2009 г., 16:40

Ти ме почакай 

  Поэзия
648 0 7
Ти ме почакай
Бродя и скитам, и търся зората,
сама във нощта за ръка със тъмата.
Нося дълбоко във мен светлината,
но ровя се в здрач да открия душата.
Душа със лице на душа, но без тяло,
невидима, светеща, силна и бяла.
Протрита от младост, от страх овехтяла,
трошена, но цяла, облята в раздяла.
... Ще седна на тихо в зората на мрака,
ще слушам как тътне, боботи и трака
растежът на дните ми... Стига съм чакала! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислава Генова Все права защищены

Предложения
: ??:??