24 июн. 2006 г., 18:06

Ти може би не знаеш 

  Поэзия
810 0 8
Ти може би не знаеш, досега
не съм обичала тъй всеотдайно.
Единственно положила на гръдта
детето си заобичах само.
Закърмвайки го нежно галех
ръчичките му, като пух,
очите ми се премрежваха и плачех
от радост и от майчина любов.
Ти може би не знаеш, досега
защо не съм обичала така.
Страхувах се, че любовта
може да ограби моята душа.
Тъй както скитникът в нощта
ограбва с поглед бледата луна.
Не знаеш, че веднъж ограбена,
душата се заключи натъжена.
Така забрави, какво е болка - рана,
смирена, но сиротна си остана.
А днес на теб е благодарна
пробудена да е и цяла,
докрай разтворила врати,
те кани с обич - ти влезни!
Иска ти да знаеш, че празнува,
накичена с гирлянди бели
и много, много се вълнува
от твоите очи засмени!
Във ритъм буен на сърцето
тънцува погледът в мечти,
приглася твоето сърце, което
за обич нежна ми мълви!

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??