4 июн. 2021 г., 22:37
Ти първата ми пролет си. Наистина.
Покълнала изпод леда на зимата.
С душа от необичане,
изстинала,
бях свикнал всичко да ми
взимат...
А ти зае ръцете ми със себе си.
Най-после я захвърлих - химикалката...
Копнежа ми по страстната ти прелест,
по чудо ми се случва,
но за малко...
И после си отиваш. Неведение. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация