25 февр. 2008 г., 07:24
Туптиш в последни конвулсии, сърце,
и пееш предсмъртната песен
за приятелство мъртво навеки,
за в душата настъпила есен...
Зарад спомени нежни кървиш,
за дъха на живота изчезнал...
И дори, и дори да простиш,
не зараства таз рана порезна...
А не спираш,
обречено ти, във страдания
полека да гинеш...
Всекидневно солени сълзи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация