28 мая 2007 г., 21:21
Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение
Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение
Аз съм псевдо-творец, странен.
Живея, за да ви критикувам със моите слова,
Дали съм праведен или грешен,
никога няма да разбера.
И това, което ме крепи е
да създавам разни странни неща.
Аз съм луд учен, побъркан.
Мисля напред във времето, като поет
летя над хората и описвам чувства.
Дали мога да изобретя няколко
нови луди изкуства?
И това, което ще остане от мен е,
че съм създал разни странни неща.
Ах, как ме мразят и лудите, и нормалните.
Как обръщат лицето си, щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение.
Аз съм самотен моряк в лодка.
Плавах по целия океан от емоции и страх,
колкото пропадах, по-силен ставах.
После се оказах в Ада и бях умрял,
надолу отивах, но всъщност
летях...
Аз съм твой най-верен и вечен фен,
след тебе вървя, но ти винаги бягаш.
Не оставяш дори малко милост за мен,
а аз толкова неща ти дадох,
приеми и последния ми стих,
така лудо скроен...
Ах, как ме мразят и лудите, и нормалните.
Как обръщат лицето си, щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение.
А сега за публиката на това лудо шоу,
да се получи някаква интрига и главния герой да умре,
да видим и черната страна на този живот.
Пред вас разпродавам и душата си гола.
Подарявам по-точно, да кажа, давам парче по парче,
за да оправдая тези два лева вход...
Аз съм псевдо-творец, странен.
Живея, за да ви критикувам със моите слова,
Дали съм праведен или грешен,
никога няма да разбера.
И това, което ме крепи е
да създавам разни странни неща.
Аз съм луд учен, побъркан.
Мисля напред във времето, като поет
летя над хората и описвам чувства.
Дали мога да изобретя няколко
нови луди изкуства?
И това, което ще остане от мен е,
че съм създал разни странни неща.
Ах, как ме мразят и лудите, и нормалните.
Как обръщат лицето си, щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение.
Аз съм самотен моряк в лодка.
Плавах по целия океан от емоции и страх,
колкото пропадах, по-силен ставах.
После се оказах в Ада и бях умрял,
надолу отивах, но всъщност
летях...
Аз съм твой най-верен и вечен фен,
след тебе вървя, но ти винаги бягаш.
Не оставяш дори малко милост за мен,
а аз толкова неща ти дадох,
приеми и последния ми стих,
така лудо скроен...
Ах, как ме мразят и лудите, и нормалните.
Как обръщат лицето си, щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение.
А сега за публиката на това лудо шоу,
да се получи някаква интрига и главния герой да умре,
да видим и черната страна на този живот.
Пред вас разпродавам и душата си гола.
Подарявам по-точно, да кажа, давам парче по парче,
за да оправдая тези два лева вход...
© Христо Андонов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хареса ми много!
Не всички разбират поетите! А ти прави своите странни неща, убедена съм, че има хора,на които им се струват от нормални по-нормални. Такива като нас, в този сайт!
Поздрави! -
И да си псевдо, и да не си..
твориш, та твориш! -
Според ширещото се мнение съм луд,но не бих обърнал главата си
Поздрав!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Нямам думи!
Поздрав!