Ти не спиш

6 июл. 2015 г., 11:03

Поэзия

400 0 4

Ти не спиш и аз не спя.

В тази нощ безлунна

две очи търсят изгубени чуства.

Животът да ни събере не успя,

замлъкна китарата тънкострунна,

всеки от нас го разбра.

Мракът скърца със зъби,

разкъсва дреха след дреха.

Тишината бавно пълзи.

Вятърът раздялата разтръби,

всички за нея говореха

и отприщиха порой от сълзи.

Ти обърна глава.

Не попита дали е студено.

Планината затули небето.

Стъпките крия в жарта,

а сърцето е ледено.

Как се живее без теб? -

питам небето!

Tzvetna (Цвета Иванова)

2015-07-08T11:59:00+03:00

Болезнена изповед, представена майсторски. Харесах,Василка!
vega666 (Младен Мисана)

2015-07-06T16:41:43+03:00

"Животът да ни събере не успя...
всеки от нас го разбра...
Ти обърна глава...
Планината затули небето...
Как се живее без теб?..."

Силни редове, Василке! Да оставим отговорът на въпроса зададен в тях на другите.

Поздравление и успешна седмица!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2015-07-06T16:16:57+03:00

С Радка Горанова! Харесах, Васе!
ivaani (Радка Горанова)

2015-07-06T15:19:16+03:00

Докосваш Васе!
Натъжи ме стихът ти, но ми хареса много!