Ти не знаеш,
но аз мога да обичам.
Ти не знаеш,
но аз идвам със дъжда.
Падам и загубвам се в ръцете ти,
а ти се питаш откъде ли съм дошла.
Ти не знаеш
колко съм пътувала
и колко пъти
мислех си, че ще сгреша.
Сега съм тук и зная - не ще загубя се,
във сърцето ти ако съм добре дошла.
Ти не знаеш,
но аз истински обичам.
Аз се раждам
и умирам със дъжда.
Недей, не ме изпускай от ръцете си,
че може суша да се разпилее над света.
Ти не знаеш,
но аз искам да обичам.
Ти не знаеш
колко дълго бях сама.
А сега в очите ти аз виждам изгрева
и сърцето ми е пълно с топлина.
© Сюзън Смърт Все права защищены