Kaквото и да правя,
няма да забравя
твоите прелестни очи.
Ти не знаеш,
но красотата им вечна
попива моите сълзи.
Каквото и да правя,
няма да се откажа
от твоите нежни ръце.
Ти не знаеш,
но в тях тупти
болно моето сърце.
Каквото и да правя,
няма да оставя
теб и нашите мечти.
Ти не знаеш,
но те реят се с вятъра,
както твоите прекрасни коси.
Каквото и да правя,
няма да допусна
от мен да си тръгнеш ти.
Нима ще те пусна
тогава, когато
слети в едно са нашите души.
И каквото и да става,
аз няма да спра
да вървя през пътя с мъгли.
Аз вярвам, че искаш,
вярвам, че можеш
да тръгнеш с мене и ти!
04.01.2013г
Р. Христов
© Тангра Перник Все права защищены