Ксиана (Яница Ботева)
78 695
11 мая 2007 г., 13:33

Ти някога била ли си сама? 

  Поэзия
619 0 8
Ти някога била ли си сама,
усещала ли си как всички те предават,
как бяга все от тебе любовта,
как само болката и мъката остават.

Ти някога била ли си сама
с усещане,че си ранена птица,
която мъчи се и пърха със крила,
но за да литне, нужна е искрица.

Ти някога била ли си сама,
била ли си лишена от приятел,
усещала ли си как вехне младостта,
как всеки ден превръща се в предател.

Не си? Дано и занапред да е така,
дано сърцето твое да обича,
дано животът ти да е живот-мечта
и щастието все със теб да тича.

© Яница Ботева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Времето лекува раните!Всички сме били ранени птици,но с крила!Прегръдки и целувки!
  • Благодаря ти Маги.Благодаря на всички.Толкова е приятно да споделиш.
    И да бъдеш разбран.
  • Била съм. И съм... Но обичам!
    Обич и за теб, Яни!
  • Много е хубаво
  • Много е хубаво!
    Тежки са моментите когато се чувстваш сам!
    Но това отминава!
  • Много ми харесва
    Дано не ти прозвучи нахално от моя страна,но втория ред от втория куплет ми боксува-"с усещане,че си ранена птица"
  • поздрави много е хубаво
  • Чудесно е! Дано винаги да имаш искрицата, която да ти позволи да "полетиш"!
Предложения
: ??:??