Ти помниш ли как капеха листатав онази свежа утрин жълтокоса?Във буен ритъм тупкаха сърцатакaто жаравата на нестинарка боса. А помниш ли как птиците ни пяха,когато ги изпращахме на юги слънчев лъч безспир им ръкомахаза сбогом. Не! Ще ги очаква тук. И ние ще се върнем пак напролет.Ще слушаме тревите как растат.Птиците в простора ще се гонят,горски животинки ще пасат!..........................Пак те милвам, а ти се усмихваши притихват в небето звездите.С нежен полъх южняшки поникваттам, където се смеят очите!