Ти сам дойде
Не съм те викала, ти сам дойде,
нахлу със взлом и даже не попита,
разрови се в сърцето и откри,
че любовта във мен е още жива.
Заровена дълбоко, бездиханна,
изпаднала с години във несвяст,
изрови я нахално и ù каза:
- Излез, живей, това е твоят час!
Погледна те почти обезумяла,
изплашена от строгия ти глас,
тя толкова години беше спала
и нямаше над нея никой власт.
Не съм те викала, но ти дойде,
помете ме брутално, разпиля ме
и подари ми късче от небе
от твоето... не беше подаяние.
© Неземна Все права защищены