Промени се... вече не струваш.
Защо на друг се преструваш?
Чужди устни насила целуваш...
Правиш ли се или наистина не ме чуваш?
Умът и сърцето от лъжи едвам изнемогват,
думите обидни за мен отдавна не ме трогват...
Интригите и лъжите няма да ти помогнат...
За мен беше наистина важен човек,
но за Любовта ми явно е имало лек.
Не търся вината в себе си вече,
дано не се върнеш и винаги си така далече!
Защо не ме забравиш?
На мира да ме оставиш...
Да спреш да търсиш кой във връзката ни беше крив?
Отречи, че с мен бил си най-щастлив...
Омръзна ми гледам очите ти, пълни с ирония.
За мен си вече древна история...
За разлика от теб, аз останах човечна...
И разбрах, че няма обич вечна! ;)
© Миряна Венелинова Все права защищены