Ти си захарта в кафето ми,

ти си сянка в жегата навън,

усмивката си на лицето ми,

за мене си спокоен сън.

Ти - топъл шал в студена зима,

ме затопляш - ти си жар,

не вярвам на света да има

друг такъв пожар.

Ти си ми кръвта във вените,

ти си тупкащото ми сърце,

лъчите слънчеви си, вплели се

в отпуснатите ми ръце.

На устни си дъхът ми топъл,

усещам те, че там стоиш,

дочувам сладкия ти вопъл

и не искам ти да си вървиш.

Солената сълза в очите си,

умората след дълъг ден,

излез, те моля, от мечтите ми,

аз искам те завинаги до мен!