Ти си...
... Ти си... някъде там...
По-невидима и от феите...
а гората се листи... вишните
бяха красиви. Целите бели!
Ти си там... в тишината!
Може би диплиш постеля
за първите прелетни птици...
Славей превзе тук луната!
Той ми пее, а аз те сънувам...
и не искам без теб да го слушам!
Скоро и първият люляк ще цъфне...
Цъфне ли, връщай се тука!
Посвещавам на Виолета Томова
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены