Толкова път извървях,
губех, плаках, копнях,
гмурках се, скачах, летях,
падах, крещях и пълзях...
Толкова болка изпих,
толкова рани промих,
убити мечти възкресих,
надежда в сълза съживих!
И цъфтят прецъфтели цветя,
зеленее до днес прегоряла трева!
Ти си моята жива мечта -
с тебе виждам отново света!
© П Антонова Все права защищены