Ти си сиянието на тази земя,
ти си вътре в моята душа,
ти си нещо свято,
ти си моето единствено злато.
Ти си изгревът на моя ден,
ти си топлината след дъждовен ден,
ти си залезът на всеки мой ден,
но не мисля, че си тъй различен.
Ти си снежинка, която аз открих,
и с топлината си я дарих.
Ти си зимата, която заради теб преоткрих.
Ти си любовта, която осъществих.
Обичам те заради теб самия.
Обичам те, защо да крия.
Любовта ни не е грях
и не искам да потъне в земния прах.
© Боряна Ганчева Все права защищены