30 апр. 2010 г., 22:21
Ти си, ти, слънцето в студа,
моята любов, моята мечта.
Виждам те всеки ден, но все мълча,
нямам смелост да споделя за обичта.
В очите ти виждам пролетта,
но не знам...
Дали ще стопли моята душа?
Или в сърцето ми завинаги ще остане есента
сезонът на мрака и вечната тъга.
Няма да спра да вярвам в теб и любовта,
защото човек без вяра е човек без душа.
Дори само наум името ти да шептя, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация