Ти си любовта облечена със рокля,
повея на вятъра във слънчев ден,
ти си любовта във чисто огледало,
ти си обич, свят... и мен.
Ти си любовта разхождаща се по паважа,
обута с кецове, небрежен грим...
Устните ти - червеното на светофара,
а душата ти - вечен пилигрим.
Скитаща по друмищата дълги,
търсиш доброто у света...
но, любов, добротата се намира
когато се завърнеш у дома.
Влизаш през вратата тъй печална
след многото изминали лета...
Смъкваш дрехите от пътя прашни,
за да видиш своята душа.
© Дарк Стефанова Все права защищены