14 сент. 2013 г., 17:07

Ти си моята вода 

  Поэзия » Любовная
631 0 0

Бузата ти хладна като есенния лист -
припомня ми, че мога да обичам
под небосвода ни, не толкова лъчист
две птици с песен си се вричат.

Тази нежност някога жадувана
като сезон при мене, сигурно, се връща
и сякаш никога целувана
от мен, ти, като татко ме прегръщаш.

Неотдавна моята душа завой направи,
но ето пак обърна се към теб,
навярно за пореден път да те прослави
колко много всъщност ти обичаш мен.

При теб оставам, ако ще да падне
къс от сърцето ми с размери на скала,
не може никоя да ме открадне
от теб, да скъса връзката с дома...!

В ръцете кръв отдавна не тече,
а само в злато, бисерна вода,
откакто пак превърнах се в момче,
но бил съм влюбен винаги в жена...!

© Маломир Стръков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??