ТИ СИ ПРОСТО ЖЕНА ЗА ПРЕД ГОСПОДА

… ще се върна за теб

от ръба на света – и над бездната,

дълги ветри във степ –

колко мои надежди изчезнаха?

В тишините ми – вдън,

те без жалост и мен ме смахмузиха.

Ти бе стих, стон и сън.

Беше просто нечувана музика.

В полуделият ден,

а след него из нощите тягостни

аз те гледам втрещен,

неподготвен за толкова радости!

Снопче лятно сенце.

Стиска цвете в дъбравите пролетни.

Пиша с птице перце –

Бог небе ми отвори – за полети!

Всяка моя творба

е прашинка, слетяла от Космоса.

Ти си моя Съдба.

Ти си просто Жена за пред Господа!

14 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 14, 05 ч.